Отровено съзнание

Искам да плача, а нямам сълзи, искам да тичам, а нямам посока, искам да летя, а нямам сили да ходя, искам да крещя, а нямам сили да говоря, искам да избягам, а не знам къде.. Търся отговори без да имам въпроси, търся откровение без да имам вяра

Искам да плача, а нямам сълзи,
искам да тичам, а нямам посока,
искам да летя, а нямам сили да ходя,
искам да крещя, а нямам сили да говоря,
искам да избягам, а не знам къде..
Търся отговори без да имам въпроси,
търся откровение без да имам вяра,
искам да съм горд, а гордост няма,
искам приятелсво и с това губя себе си,
търся сигурността си, а откривам мрак,
търся в мрака, а там има само мрак.
Няма сълзи, и същност няма,
няма воля и гордост няма.
Движа се от вятъра и се зареждам със илюзии,
виждам светлина и ме е страх да я докосна - все още не..
истина няма!
Има куп от движещи се предмети, личности и впечатления,
изградили една лъжлива представа за битие,
мечтите са прах, а живота едно изпитание!

Силата се губи, губя се и аз,
вече съм полу-човек, полу-нищо.
Една черна дупка, която поглъща чувства и впечатления, а след себе си остася мрак и празнота.

Гневът, яростта, болката и безсилието ме обземат.
Мраза себе си и всичко, до което са се докоснали ръцете ми. Автор: Александър Ненов